понеделник, 27 юни 2022

Смелостта да бъдеш себе си


1553 преглеждания

 

Запознах се с Деница и Венета с началото на септември в Лондон. Получих покана да присъствам на представяне на дейността на организацията им. На срещата имаше десетки хора от различна възраст, събрани от идеята, че разговорите за престъпленията от омраза и правата на човека трябва да се водят открито и на висок глас.

 

 Венета Лимберова е юрист. Тя става родител в еднополова връзка, което я принуждава да осъзнае, че в България липсва каквато и да е правна защита за ЛГБТИК+ семействата. Затова Венета избира да промени професионалния си път и приема предложението на стане председател на ЛГБТИ организация „Действие“ от 2015 г.

 

 Деница Любенова е адвокат и защитник на човешки права. Има дългогодишен опит и доказана експертиза по дела на ЛГБТИ хора за признаване на сключен в чужбина брак, на актове за раждане на деца на еднополови двойки, родени в чужбина, дела за смяна на граждански пол, дела за дискриминация срещу ЛГБТИ хора, както и престъпления от омраза. Деница води поредица дела пред Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз.

 

Къде се намира България по пътя към приемане на хората с различна от „традиционната" сексуалност?

 От 2018 г. насам, след Истанбулската конвенция, ситуацията се влошава поради термина „джендър“ и истерията около него. Едновременно с това обаче нашата организация, както и другите ЛГБТИ организации в България – фондациите Сингъл Степ, билитис и Глас, които развиваме дейност, създават пространство за видимост, познаване и приемане на ЛГБТИК+ хората. Работата ни с делата, която е добре отразена и в медиите, допълнително спомага за това повече ЛГБТИК+ хора да се чувстват овластени да живеят открито и да търсят правата си, което се отразява и на приемането в обществото. И не на последно място, следва да отбележим, че групата на ЛГБТИК+ хората, които имат и отглеждат деца в България, съобщава за изключително добро приемане в социалните кръгове.

 

Разкажете ни повече за дейността на вашата организация?

„Действие“ съществува от 2009 г. Първоначално само като неформална група на младежи-студенти. През  2012 г. организацията е формално учредена, а от 2014 започва работа и правната й програма. Адвокат Деница Любенова, основател на организацията, е и създател и  движеща сила и на Правната й програма. Мисията ни е да спомогне за правното и социално приемане на ЛГБТИК+ хората в българското общество.

Кои според Вас са основните начини за това?

 На първо място, Правната ни програма -  използването на силата на правото чрез предоставяне на безплатни правни консултации за ЛГБТИК+ хора и водене на дела, включително и стратегически дела.

Изключително знамение има и разказването на истории. Издаваме книги, които показват и разказват истории на ЛГБТИК+ хора – „Моето разкриване“ (2012), „Смелостта да бъдеш“ (2017), „Смелостта да бъдеш – 10 вдъхновяващи истории на хора, ползвали правната програма на Действие“ (2020), „Смелостта да бъдеш родител“ (2021).

Изготвянето и воденето на специализирани правни обучения за хора от общността и институциите също много допринася за постигането на целите ни. Както и организирането и съорганизирането на публични събития ( кръгли маси, конференции, София Прайд, Шествие за правата на жените, Шествие за равнопоставеност).

 „Действие“ е организация, посветена на каузата да допринесе за промяна в живота на ЛГБТИ хората в България. Целта на хората, които тя обединява, е да се постигне пълно правно признаване и социално включване на хората, като част от обществото, в което те да се чувстват сигурни и признати. Бях впечатлен от това, че тяхната дейност е свързана с предоставянето на  безплатна правна помощ на ЛГБТИ хора. Чрез правната програма се водят дела пред Европейския съд по правата на човека, Съда на ЕС, изготвят се доклади и предложения за изменение и допълнение на действащото в България законодателство. А такова несъмнено е важно да има, защото престъпленията от омраза са ежедневие, а проблемите, които поражда липсата на правна регулация, се усещат във всеки един аспект от живота ни. 

 

Кой е най-големият проблем, с който сте се срещали в работата си?

Работата ни като цяло е изключително динамична, изискваща и разчитаща на това, че има проблеми, на които да търсим решение. Но най-трудно ни е било през 2018 г., когато бе образувано досъдебно производство срещу нашата председателка по искане на една от крайно десните формации в България. Венета бе набедена за сериозно углавно престъпление, за това, че организацията ни иска насилствена смяна на конституционно установения ред, само защото открито изразяваме желанието си за приемане на брачното равенство в България. Разбира се, казусът приключи много бързо и прокурорът прекрати преписката поради липса на каквито и да е било доказателства за твърдяното. Но шокът да си изправен пред държавната машина само заради това, че се бориш за права на човека, бе огромен и психически труден за преодоляване.

Друг пример, който можем да дадем са престъпленията от омраза, които се извършват срещу членове на ЛГБТИК+ общността, срещу организираните от нас и други сходни  организации събития, както и заплахите, които периодично получаваме. Те ни карат да се страхуваме и да се чувстваме изключително несигурни, но и осъзнаващи, че трябва да продължим, независимо от всичко.

 

Кои проблеми са по-страшни – породените от неприемането на личния избор на някого или това, че този избор няма правна защита в България? 

И двете, разбира се. Но липсата на адекватна политическа и законова защита е по-опасна, по-страшна. Защото тогава борбата все едно е срещу държавата или казано другояче -  държавата се изправя срещу отделния човек поради законодателно и институционално закрепена дискриминация.

 

На 14 декември Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург излезе с решение, че България е задължена да издава документи за самоличност на деца с еднополови родители. До него се стигна заради отказа на Столична община да издаде акт за раждане на двегодишната Сара, която е родена в Испания и има две майки - една от България и една от Великобритания. Делото се води от Деница, съвместно с ,,Действие“. Според решението  - веднъж установен произходът на детето в една държава членка, той следва да бъде признат навсякъде в Съюза, независимо от пола на родителите или националното законодателство.

 

Какво трябва да се промени, за да отговаря българското законодателство на съвременните разбирания в тази област?

Има нужда от законодателни промени в наказателното право относно престъпленията от омраза и свързаните с това дейности и политики по повод превенцията, разкриването и наказването на престъпления, мотивирани от хомофобия и/или трансфобия. На следващо място, следва уреждане на отношенията на еднополовите партньори, най-вече имуществените им взаимоотношения, наследствените, но също и в много други области (като напр. получаването на здравна информация, свиждания в болница, съгласие за донорство и пр.) Изключително важен е въпросът за уреждането на статута на децата, родени и отглеждани от еднополови родители. В  момента те са жертва на дискриминация, основана на сексуалната ориентация на родителите си, лишени са от закрилата на правната сигурност на вписани двама родители в актовете им за раждане. Не на последно място, има огромна нужда от уреждане на правната процедура за смяна на пола на транс хората, както и ясен регламент относно забраната за т.нар. коригиращи операции на интерсекс хората.

 

А какво трябва да се промени в обществото?

Обществото ни има огромна нужда от образоване, от обществени, публични кампании, водени от неправителствения сектор в партньорство с институциите (или обратното). Липсата на подобни кампании се усеща изключително силно при масовите дезинформации (напр. около джендър истерията през 2018 г. или страховете от ваксините във връзка с  Ковид пандемията). За да искаме промяна в обществото, следва властимащите да осъзнаят и играят своята роля на лидери на общественото мнение. Страхът и мълчанието на всички са ни известни по не една или две теми, но тези от нас, които са поели да бъдат лидери, следва незабавно да започнат и да се държат така, като дават личен пример – от използвания език и употребяваните термини, до позициите, които отстояват и действията си. 

 

Имало ли е момент, в който си казвате – „Край! Бях дотук! Предавам се“?

Да, неведнъж. На първо място, работата ни е изключително несъвместима с обичаен начин на живот. Почти никога не спират работните ангажименти вечер или през почивните дни. Трудно е да се издържи на такъв ритъм, трудно е и за близките ни, което понякога ни кара да мечтаем за работа от 09 до 17 часа. Случва ни се да се замисляме за личната си сигурност, както и тази на близките ни.  И това да ни кара да преосмисляме.  

 

Актуалните примери с посегателства станаха медийно известни, но вероятно може да ни дадете и други примери за такива, които не влизат в ,,светлините на прожекторите"?

Примерите, които са медийно известни, отразяват голяма част от работата ни, от делата, които водим и чрез които искаме да постигнем промяна. На ежедневно ниво има и нещо друго.  Всеки ден някой - ние, наши познати, хората, с които работим или тези, за които само чуваме, се сблъскваме с дискриминация, която до голяма степен е нормализирана. Дискриминацията на ежедневно ниво е и структурна, и социално приета за нещо обичайно, все едно не се отбелязва нито от дискриминиращия, нито се запечатва в съзнанието на дискриминирания. Тази трупаща се мъгла от ежедневни “невидими кризи” остава извън светлините на прожекторите, но заслепява всички ни.

 

С какво събитието, което организирахте в Лондон беше полезно?

Години наред имахме мечта да се свържем с българите в чужбина, да им дадем шанс да се включат в промените в България, а също и да им разкажем за Правната ни програма и как тя би могла да им помага. Събитието в Лондон ни бе много полезно, за да разберем повече за нуждите на ЛГБТИ+ българите, които не са малко в Обединеното кралство. Събитието бе и възможност за много от присъстващите да се запознаят, но и да продължат да поддържат връзки помежду си. Лондон стана и катализатор на създаването на Консултативния съвет към „Действие“ за българите в чужбина, в който всеки с желание да допринася за промяната е добре дошъл.  

 

Ако утре се събудите в съвършения свят - как би изглеждал той?

Доста близко до това, към което е мисията ни като личности и организация - свят, в който всеки един е приет, чувства се добре, включен е и допринася наравно с другите в обществения живот.

 

 

 

 

 

 

Реклама

Отговор на коментар

0 Коментара:

Коментар

Новини от Интервю