неделя, 28 ноември 2021

Нишан Джингозян: Трябва да се научим да спазваме правилата, които съществуват тук


8540 преглеждания

Нишан Джингозян е роден във Варна. Завършил е Техническия университет в морската столица и Кингстън унивърсити в Лондон. Работи в системата на държавната администрация във Великобритания. Член на работна група към Foreign and Commonwealth Office във Великобритания и на работна група към ПЕС - PES Migration and Integration Network.

Основател на Eastern European Forum, UK

 

Г-н Джингозян, по последни данни близо 260 000 българи са получи до този момент статут за уседналост във Великобритания. Смятате ли, че всички, които трябваше да уредят законното си пребиваване в страната след Брекзит успяха да го направят? 

До момента 5 420 000 граждани на ЕС, които живеят във Великобритания са кандидатствали по схемата за Статут на уседналост. Най-много апликации са получени от граждани на Полша (975,180), Румъния (918,270) и Италия (500,550). Българските граждани, които са кандидатствали по Схемата за уседналост до месец март 2021 година са 284,640, като около 250 000 апликации са подадени от Англия, почти 11 000 от български граждани в Шотландия, 5400 от Уелс и 7200 от Северна Ирландия.

Тези данни потвърждават, че българската общност в Лондон е една от най-големите, новосформирани български общности в чужбина. За съжаление, все още има относително голям брой българи, които не са кандидаствали и съответно законното им пребиваване в страната след Брекзит е под въпрос.

Какви ще са последиците от това? Очаквате ли да се стигне до масово депортиране на наши сънародници след 30-и юни?

Всеки гражданин на ЕС, който живее в Обединеното кралство и не е кандидатствал по Схемата за уседналост, не е получил този нов имиграционен статут или не може да докаже притежанието му, няма да има достъп до здравната система във Великобритания, до услуги, предлагани от локалните кметства, няма да има право да работи, учи, наема жилище, ползва системата за социално подпомагане и т.н. Притежанието на този нов имиграционен статут не се доказва с физически документ и това е огромен проблем за немалка част от българите на Острова, най-вече за тези, които принадлежат към т.н. „уязвими групи“, хора с увреждания, нисък образователен ценз, слабо владеене на езика, липса на дигитална грамотност и други. Едва ли ще се стигне до масово депортиране, но се очаква сравнително голям брой от българи да изпаднат в трудна ситуация. 

Много наши сънародници живеят с мисълта, че могат да излъжат системата. Смятате ли, че този начин на мислене ще им помогне в сегашната ситуация и мерките, които предприема британското правителство?

Културните различия трудно се преодоляват. Този процес отнема години, понякога един цял живот не е достатъчен. Адаптирането в чужда, изключително конкурентна среда е още по-труден процес. Разликите между България и Великобритания са много големи и всеки, който е предприел стъпката да започне нов живот в нова среда и чужда култура, си изработва стратегия за оцеляване и адаптиране. За едни тази стратегия и успешна, за други не е. Не бих си позволил да коментирам и давам оценка, но смятам, че решението на всеки един от нас да живее във Великобритания е било съзнателен и обмислен акт, и като такъв трябва да се научим да спазваме правилата, които съществуват тук.

Какво трябва да се направи, за да се избегнат потенциалните проблеми след месец?

Необходимо е абсолютно всички граждани на България, които живеят и работят във Великобритания да кандидатстват по Схемата за уседналост, а тези, които вече са получили статут е необходимо да знаят как да докажат притежанието му.

Необходимо е също така да се окаже спешна помощ на Посолство на Република България в Лондон. Не е реалистично да се очаква един малък екип от хора да разполага с ресурсите и капацитета да обслужи общност с размерите на град Варна. Нима цялата държавна администрация във Варна, която обслужва град с население от 300 000 човека се състои от десетина служители?! Тогава, по каква логика се очаква 300 000 граждани на България в Обединеното кралство да бъдат обслужени от екип, който е десетки, стотици пъти по-малък?!

Бих желал да подчертая изрично, че това не е упрек към посланик Марин Райков или Министерство на външните работи на България. Знам с какви ресурси разполага България, но също така съм и отлично запознат и с предизвикателствата, с които се сблъсква българската общност на Острова. Бих желал да отправя апел към всички институции в България, финансовата и техническата помощ за посолството в Лондон да бъде спешно актуализирана. 

Необходима е и спешна информационна кампания в България, адресирана до българите във Великобритания. Убеден съм, че всеки телевизионен канал, вестник или радио станция би се включила. Не на последно място, проблемите, предизвикателствата пред българите в чужбина, темата за българската диаспора, трябва да е в центъра на политическият дебат. 

Според данни на МВнР публикувани миналата година, над 2,5 милиона българи живеят в чужбина. Необходима е нова Национална стратегия за работа с тези големи, новосформирани, български общности в чужбина, задължително представителство в ръководните органи на политическите партии на квотен принцип за представители на българската диаспора. Колко от членовете на ръководните органи на политическите партии в България, представляват българската диаспора в чужбина?!

Вие работите в администрацията на едно от най-големите кметства в Лондон. Какви са другите проблеми, с които се сблъскват нашите сънародници тук?

Аз работя за кметство Брент в Северен Лондон. На територията на това кметство живеят 330 000 човека. Бил съм на различни позиции, но в момента отговарям за community engagement, или най-общо казано за връзките с различните общности в Брент. Това е един от най-мултикултурните райони на Лондон. 149 eзика се говорят в тази част на града. Тук на това изключително разнообразие от култури, се гледа като на изключително богатство. Малко са държавите в света, които са успели да привлекат хора от цял свят, които с труда си, знанията си, а и данъците, които плащат, допринасят за това, Великобритания да е една от водещите държави в света. Проблемите, с които българите в Брент се сблъскват, са свързани основно с липса на информация за услугите, които кметството предлага, нисък образователен ценз, слабо владеене на езика, жилищни проблеми, както и имиграционни проблеми, свързани с придобиването на новия имиграционен статут.

Разкажете ни повече за програмата, по която работите съвместно с Министерство на вътрешните работи на Великобритания? 

От година и половина ръководя програма, която е финансирана от Министерство на вътрешните работи на Великобритания и кметство Енфийлд в Северен Лондон и подпомага групи, които са идентифицирани като hard-to-reach, от екипа на кмета на Лондон или в случая от Министерство на вътрешните работи на Великобритания. Това са общности, които изпитват затруднения в процеса на интеграция в страната, а също така и в процеса на придобиване на Статут на уседналост. Българската общност е определена като такава. Програмата се осъществява с подкрепата на кметство Енфийлд, Националната здравна служба на Обединеното кралство, 24 училища в Енфийлд и много други партньорски организации. Бих желал да изкажа благодарност към посланик Райков, както и към целият екип на Посолство на Република България в Лондон, с които активно работим. Целите на програмата са подкрепа на тези общности, включително българската общност и по-бърз интеграционен процес. 

Вие живеете на Острова от над 20 години. Какъв е начинът за един българин да се интегрира в британското общество? 

Това е много труден въпрос. Зависи какво искаш да постигнеш в живота си. Аз споменах, че това общество и конкретно Лондон е една изключително конкурентна среда. За една сравнително добре платена позиция, понякога кандидатите са до 500 човека. Това са кандидати, които са завършили университети от Нова Зеландия до Канада и САЩ. За да се интегрираш пълноценно в това общество и да имаш самочувствието, че си тежиш на мястото, първо е необходимо да имаш потребност от това да успееш. Разбира се, необходимо е добро образование, както и много, много търпение. Чудеса тук не се случват. Необходимо е да си последователен, да преследваш целите си и да вярваш във възможностите си. За мен Лондон е един вид университет. Това е град, който променя мисленето ти. Мащабите са огромни, както и предизвикателствата. 

 

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

 

Реклама

Отговор на коментар

0 Коментара:

Коментар

Новини от Интервю