неделя, 28 ноември 2021

Иво Димчев: Обичам, когато хората са смели и откровени до крайност


15210 преглеждания

Иво Димчев е актьор, музикант, хореограф, преподавател, открито защитаващ правата на ЛГБТ общността и на ХИВ позитивните. Всяка негова поява се свързва от повечето хора с провокация. Така беше прието и участието му в X Factor във Великобритания, където успя да обърка дори свикналия на всичко Саймън Кауъл. Иво е роден в София, учил е театър в експериментална театрална школа на режисьора Николай Георгиев „4хС“. Приет е на едно от първите места в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, откъдето си тръгва само 6 месеца по-късно и избира пътя на свободния създател на изкуство, който не робува на класическите норми. Той обикаля световните сцени с изпълненията си – Лондон, Виена, Брюксел, Амстердам, Ню Йорк, Лос Анджелис, но нищо не му пречи да попее и в хола ви или в автомобила, докато пътувате заедно нанякъде.

 

Кое е най-голямото клише, което сте чували за Вас като човек и за изкуството Ви?

Че е провокативно и радикално. Никога провокацията не ми е била самоцел. Артистичните ми търсения, особено когато съм работил с теми табу, са изисквали боравенето с елементи, които излизат от общоприетите норми. Но това е било винаги напълно оправдано драматургически и без тези елементи спектаклите ми биха изглеждали прекалено концептуални, несмели и претенциозни. 

Пътувате по целия свят – изнасяте концерти, имате лекции, забавлявате се. Какво Ви кара да се връщате в България? 

Аз съм живял в София през първите 30 години от живота си. За 30 години човек се привързва към един град. Нямам нужда да живея непрекъснато в София, но определено имам нужда да се връщам. Това ми дава усещането за център. Освен това София е разположена еднакво близо до Европа, Турция и Русия. А на тези места е основната ми аудитория. Така че, усещането за център не е случайно. 

Какво е Вашето определение за успял българин?

България е крайно незначителна в политическо, икономическо и културно отношение на световната карта. Който може с нещо да допринесе - с живота или работата си, за това хората по света да имат по-голям респект към страната ни, го намирам за успял българин.
За успешен човек критериите ми са съвсем различни, но въпросът беше друг. 

Вие считате ли се за успял?

Като българин мисля, че доста съм направил. Като съвремемен артист също. Като певец се движа в добра посока, но още не съм успял. Като човек също се усещам далеч от целта. 

А за скандален?

Никак дори. Не мога да си позволя такъв лукс. За да си позволи човек да е качествено скандален, трябва да е достатъчно богат. 

В музикалните си проекти не бягате от актуалните теми, но има ли нещо, за което никога не бихте написал песен? Защо? 

Няма нещо, за което не бих написал песен. Както и няма нещо, за което не бих направил спектакъл или написал текст. Всички теми са еднакво съществени и несъществени.
Това, което определя нивото, е не самата тема, а перспективата, през която я разглеждаш в произведението. Защото можеш да подходиш крайно сериозно, но можеш да походиш и крайно цинично. Най-добре е, ако перспективата е многопланова. Тогава е най-близка до реалността. 

Във Вашите домашни концерти и концертите в кола видяхме много хора, които не се страхуват да се забавляват и да показват радостта от живота. Кое Ви впечатли в този експеримент – хора, реакции, места? 

Не мога да ги сравнявам. Разбира се, най-любими са ми тези концерти, в които публиката участва активно в изграждането на целия домашен пърформанс. Харесва ми, когато нещата излизат от мой контрол, когато се оставям на обстоятелствата да ме водят. Обичам, когато хората са смели и откровени до крайност. Понякога дори и аз се шокирам. Намирам тази, понякога болезнена или „срамна“ истинност и натуралност, за безумно красива, особено на фона на „красивичките“ ми песни. 

 От какво Ви е страх? 

Тялото ми го е страх от смъртта, от старостта, от болката, от липсата на човешки контакт... защото така е програмирано. Но на ниво съзнание не ме е страх от нищо. 

Кое е най-смелото нещо, което сте правили в живота си?

Надявам се то да предстои. 

Има няколко теми, за които в България се говори малко – хомосексуалността и ХИВ. А когато се говори открито това поражда агресия? Това означава ли, че българите не сме толерантни към изборите на другите? Или е страх? 

Имам една нова песен Come Back Alive. В нея има едно изречение Fight is part of the fear. Всяка форма на агресия е производна на страха. Лично за себе си знам, че щом нещо ме агресира, това неминуемо значи, че нещо у мен се усеща под заплаха. В 100 процента от случаите този страх е напълно неоснователен и агресията е обикновено най-нефункционалната в близък или дългосрочен план реакция. 

Имало ли е момент, в който се срамувате от това, че сте роден в България?
Много пъти. И не съм бил прав. Трябва дори да се гордея, че съм дошъл от място с доста висока степен на празнота, а пък имам доста какво да предложа на света. Това си е за гордост.  

А с какво се гордеете?

Гордея се с всичко красиво, което е излязало от мен. Защото аз не се имам за много красив като душевност и всички изящности, които понякога се случва да се изливат от мен, шокират дори мен самия. 

Има ли сред артистите в България „конвертируеми“ примери, които биха могли да представят изкуствата ни адекватно на световните тенденции? 

Примерите би трябвало сами да се виждат, не аз да ги посочвам. Тези, които обикалят по световните фестивали, имат международна аудитория, печелят международни награди, това са тези, които ти трябват. 

Да се пренесем с машината на времето след 15 години? Иво Димчев отваря очи… къде, какво вижда в огледалото и с какво се занимава? 

Режисирам свой мюзикъл в Холивуд. 

А ако тази машина може да Ви върне назад, кое е нещото, което бихте променили в живота си? 

Бих продължил с уроците по китара в трети клас. Сега щях да съм поне музикално грамотен. Но уви – не съм. Неведоми са пътищата, по които създавам песните си. 

 

 

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

Реклама

Отговор на коментар

0 Коментара:

Коментар

Новини от Интервю